Непал е една от най-добрите страни за приключения в света, предлагайки трекинг маршрути, вариращи от леки разходки в хълмовете до Топ 10 на най-предизвикателните преходи в Непал за търсачи на приключения , включително някои от най-трудните високопланински трекинг маршрути на Земята.
Най-трудните преходи се провеждат в дива местност, по стръмни склонове и през планински проходи, с дълги дни без съвременни удобства. За туристите, готови да предизвикат себе си, Хималаите в Непал предлагат диво приключение, зашеметяващи гледки и едно изключително удовлетворяващо преживяване, което надхвърля нормалното.
Трек в базовия лагер Канчендзьонга
Преходът до базовия лагер Канченджунга в далечния източен край на Непал е много дълго и предизвикателно пътешествие, което обикаля третата по височина планина в света. Това е един от най-трудните преходи в Непал поради дължината, уединението и суровата пътека. Пътят продължава между три и четири седмици, през които туристите изследват отдалечени села встрани от оживените маршрути и навлизат в девствената дива природа на Хималаите.
Преходът започва в топлите низински долини, които се състоят от терасовидни ферми, гори и малки селца. Бавно, бавно променящ се пейзаж, се преминава към алпийски ливади, скалисти пътеки, ледници.
Пътеката е физически изтощителна и е пълна със стръмни изкачвания и спускания, които са физически трудни. Един от значимите етапи и постижения, които изискват добра физическа подготовка и правилна аклиматизация, е Северният базов лагер на 5,140 метра, известен като Пангпема.
Отдалечеността на региона е един от най-големите проблеми. Пътят до Катманду е дълъг и труден, а удобствата по пътеката са много ограничени. Чайните са прости и не винаги са налични, особено извън пиковия сезон, и затова туристите са принудени да лагеруват и да носят допълнителни провизии.
Има допълнителни трудности при преминаването на високи проходи като Миргин Ла и Лапсанг Ла, а добавянето на сняг, вятър и разреден въздух затруднява нещата.
Въпреки трудностите, резултатите са изключителни. Експедицията представя интимни кадри на огромните ледени стени на Канченджунга и планините около нея, създавайки впечатление за голото хималайско великолепие. Изкачвайки се по планината, туристите преминават през селата Лимбу и Рай в ниските части и общностите, повлияни от Тибет, в по-високите части.
Тази комбинация от епични пейзажи, задълбочено културно преживяване и истинска изолация е това, което прави прехода до базовия лагер Канченджунга легендарно начинание за сериозен авантюрист.
Дхаулагири Circuit Trek
Дхаулагири е труден и труден маршрут около 8,167-метровия масив Дхаулагири, седмата най -висока планина в света, като го обикаля в кръг. Този преход в приключенски стил се намира в отдалечен западен Непал и комфортът е забравен, след като последните села изчезнат.
В по-високата част на пътеката, туристите са оставени да лагеруват в мрачен пейзаж и са сами; те трябва да вървят по неравни пътища и да прекарват нощите в лагерите, което изисква изключителна сила и мощ.
В период от приблизително 18 до 21 дни пейзажът се променя коренно. Маршрутът преминава през гъсти гори и странични долини и се изкачва по ледниците и платата на високите Алпи.
Става много трудно при двата големи планински прохода. Проходът на 5,360 метра е Френският проход. Той показва огромната ледена стена на Дхаулагири и навлиза в суровата красота на Скритата долина. Не след дълго трябва да се премине през Дхампус, на 5,244 метра, който го обгражда стена от гиганти на 7,000 и 8,000 метра, което прави прехода наистина екстремен.
Тези проходи са сурови и непоносими. Заледената земя, разреденият въздух и рохкавите скали, както и ледниковата морена забавят всяка стъпка и изпитават както белите дробове, така и вниманието. Настъпването на зимата също е жизненоважен фактор, тъй като дълбокият сняг може да покрие пътеката и затова късната пролет и ранната есен са най-подходящите периоди за предприемане на експедиция.
В повишените райони на практика няма изградена инфраструктура, което допринася за усещането за пълна дива природа. Някои от тези лагери, като например Италианският базов лагер и Базовият лагер Дхаулигари, ще ви осигурят запомнящи се вечери под звездно небе.
Постижението е огромно, когато пътеката най-накрая навлезе в долината Кали Гандаки и достигне Джомсом. Пътеката Дхаулагири е ефективно предизвикателство за постоянство, което се компенсира от едни от най-безумните и завладяващи гледки в Хималаите.
Горен Долпо Трек
Преходът Горен Долпо, за тези, които търсят дивата природа, изследва една от най-недостъпните и неизследвани области на Непал, скрита зад планините Дхаулагири и Анапурна. Често наричан жив фрагмент от древен Тибет, Долпо не е бил отворен за чужденци преди много години и все още трябва да бъде затворен с помощта на специални разрешителни и лицензиран водач. Обикновено отнема повече от три седмици и преминава през обширните и сурови пейзажи на Национален парк Шей Пхоксундо.
Горният Долпо е физически труден. Преминава през няколко високи прохода, които са над 5,000 метра, като Нума Ла и Бага Ла, където всяка стъпка е стресираща поради стръмните височини и студения въздух. Дните за ходене са много чести и има чести изкачвания и спускания, които дори опитните туристи ще намерят за обезсърчителни.
Удобствата също са много ограничени и това допринася за трудността. По-голямата част от нощите се прекарват в открити планини или край студени планински реки на къмпинг. Товарните животни трябва да носят и/или транспортират храна и провизии и може да отнеме дни, за да стигнат до постоянно село. Уединението е строго и много спокойно.
Акцентът на Горен Долпо е, че е запазил своята култура и е много красив. Села като Рингмо са разположени близо до водите на тюркоазено езеро, наречено Фоксундо, а древната тибетска будистка култура може да бъде капсулирана в религиозни места като Шей Гомпа.
Това също така променя пейзажа на долините, обградени с гори, в издигнати сухи плата, образувани от вятъра и слънцето. Долпо е избрано като идеалното място за летни преходи в район с дъждовна сянка и предлага едно от най-чистите и запомнящи се хималайски преживявания в Непал.
Преходът до базовия лагер Макалу е известен с преминаването си през един от най-отдалечените и неразвити райони на Хималаите в Непал. Приключението се провежда в Национален парк Макалу-Барун, в подножието на петата по височина планина в света, Макалу, на надморска височина от 8,485 метра. За разлика от обичайните пътеки на Еверест и Анапурна, тази пътека е дива, тиха и всъщност изследователска.
Експедицията обикновено отнема от 18 до 22 дни и се изкачва през субтропичните долини на приблизително 800 метра до базовия лагер Макалу на приблизително 4,870 метра. Тя е сурова и предизвикателна, с безкрайните стръмни изкачвания и спускания по билата и нагоре-надолу по речните корита. Първите дни се прекарват в рододендроново-дъбови гори, където жегата, влажността и изкачванията бързо изчерпват енергията.
На по-голяма надморска височина пътеката преминава през изолирани седловини, включително Шиптън Ла и Кеке Ла, и след това навлиза в живописната долина Барун. Тези части може да са мокри и мазни, особено след проливен дъжд, а промените в околната среда са много бързи между топлите джунгли и замръзващите алпийски ледени райони.
По време на прехода липсват съоръжения. Обикновени чайни могат да бъдат намерени само в по-ниските села, докато във високите райони са необходими обикновени хижи или къмпинг. Необходимо е внимателно планиране и самодостатъчност.
Базовият лагер Макалу е, без съмнение, тежко физическо и психическо предизвикателство, но наградите са изумителни. Постижението и усещането от достигането на базовия лагер по южната стена на Макалу, която остава тиха и недокосната, благодарение на красотата на околните планини и зашеметяващата живописна красота на страната, предлагат едно от най-чистите преживявания по време на трекинг в Непал.
Около планината Манаслу, разположена на 8,163 метра надморска височина, преходът по веригата Манаслу е удовлетворяваща комбинация от сурови хималайски пейзажи и дълбоко културно преживяване. Често се нарича и по-спокойна версия на прехода по веригата Анапурна, тъй като преходът с ограничен достъп изисква разрешителни и водач, нещо, което е запазило тази отдалечена природа непокътната. Експедицията обикновено продължава 14-18 дни, започвайки от зелените хълмове в Горка и постепенно изкачвайки се към високопланинските земи.
Преходът все още е труден, въпреки че по маршрута има чайни. Пътищата също са неравни и неравни, а дори и самите преходи са дълги и изискват много усилия за краката и белите дробове. Надморската височина се достига бързо и след като туристите стигнат до Самагаон или Самдо, е изключително важно да се аклиматизират адекватно. Това се усложнява от студеното време със силни ветрове и случайни снеговалежи, особено в хълмистите райони.
Най-голямото и най-взискателно предизвикателство от пътуването е проходът Ларкя Ла на височина от 5,160 метра. Трекерът започва преди зазоряване, върви през замръзнала земя до върха, покрит с молитвени знамена. Отгоре се открива панорамна гледка към Химлунг Химал, Чео Химал, Канг Гуру и Анапурна II, която оправдава усилията. Дълбокото и стръмно спускане към долината Марсяндди е изморително, но запомнящо се.
Манаслу е град с богата и разнообразна култура. Долните села са представителни за индуистките култури, а високите райони са силно контролирани от тибетския будизъм. Спокойната атмосфера е много автентична и умиротворяваща с манастири, молитвени колела, пастири на якове и тихи пътеки.
Преходът по веригата Манаслу е сериозно приключение с висок проход, предизвикателен релеф и зрелищни планински пейзажи, които носят едновременно уединение, приключения и едни от най-добрите хималайски пейзажи, но без тълпата.
Преходът Анапурна се счита за един от най-добрите преходи в света, тъй като пресича целия масив Анапурна, обхващайки оризови тераси и достигайки границата на Тибетското плато. Това прави добавянето на странична екскурзия до езерото Тиличо по-трудно и по-възнаграждаващо. Този дълъг път ще удължи приключението до приблизително 18-20 дни и ще предизвика известно сериозно катерене, превръщайки експедицията в по-трудна и по-приключенска.
Продължителното пребиваване на голяма надморска височина е едно от основните предизвикателства. При пристигането си в Мананг, пътят се отклонява към езерото Тиличо по по-тесни и неравни пътеки, които преминават през склонове със свлачища и скали, покрити със сипеи.
По пътя към базовия лагер Тиличо и езерото, което е на почти 4,919 метра височина, въздухът става разреден, а температурите изключително ниски. Нощта е замръзнала и допълнителната надморска височина изисква темпо и аклиматизация.
Самото езеро е една от атракциите на прехода. Тюркоазените води, които са дълбоки, с покрити със сняг планини, извисяващи се над тях, са почти нереални. Отиването до езерото обаче е допълнителен разход и в двата дни, както и умора от най-голямото изпитание, което предстои. Очаква се трекерът да е готов да се изправи пред прохода Торонг Ла, след като се присъедини отново към основната верига, която е най-високата точка от прехода, с височина 5,416 метра.
Денят, в който се прекосява Торонг Ла, обикновено е най-трудният ден от прехода. Започвате преди зазоряване и изкачването ви води нагоре с леден въздух, вятър и разреден въздух. Върхът се компенсира с панорамни гледки към Хималаите, а след това дълго и стръмно спускане до сухия район на Мустанг.
Въпреки че е труден, преходът е изключително удовлетворяващ. Той е комбинация от драматични пейзажи, мултикултурна среда и приключения на голяма надморска височина, както и цялостно хималайско преживяване, което не само ще изпита тялото, но и ще създаде невероятни спомени от природната красота на Непал.
Еверест три прехода
Трекингът до Еверест е чудесна възможност за трекерите, които искат да изпитат повече от популярния Базов лагер на Еверест, който може да предложи, с прехода „Три прохода на Еверест“. Това е натоварващ маршрут, който пресича 3 високопланински прохода с височина 5,000 м, над долините Таме, Гокио и Кхумбу. Това е пълноценно, 360-градусово преживяване в района на Еверест, което обаче изисква добра физическа подготовка, добра аклиматизация и изключителна сила.
Експедицията продължава около три седмици, като повечето нощувки са на височина над 4,000 метра. Въпреки че пътят следва вече развитата зона на Еверест с чайни, физическите изисквания са екстремни. Има дълги дни, които се характеризират със стръмни изкачвания и спускания от 800 до 1,000 метра, с разреден въздух, който лесно може да доведе до загуба на енергия. Надморската височина е изтощителна дори за опитните трекери.
Приключението се характеризира с трите прохода. Ренджо Ла започва с фантастична гледка към езерата Гокио и гигантите на Еверест в далечината. Чо Ла може да бъде най-предизвикателният и може да включва прекосяване на ледници, заледени участъци и известно катерене. Последното изпитание за силата на ума и тялото е най-високият и най-отдалечен проход, Конгма Ла. Те не включват никакво техническо катерене, но човек трябва да има сила.
Пътуването може да бъде толкова трудно психически, колкото и физически. Има дни на голяма надморска височина, които се редуват един след друг и е необходимо да бъдете търпеливи, да не бързате и да слушате тялото си. За да се предотвратят инциденти и неуспехи, правилната аклиматизация е от съществено значение на места като Намче и Гокио.
Наградата е несравнима. Между базовия лагер и Кала Патар на Еверест и тихата страна на чудесата на долината Гокио, пейзажът е фантастичен. Една от най-големите почести в играта за изкачване на Еверест е завършването на Трипроходния преход и той предоставя цялостното преживяване, което е най-пълното и трудно, което Еверест може да предложи.
Трек долината Нар Фу
Преходът в долината Нар Фу, която се намира между Манаслу и Анапурна, е като да влезеш в нечувано място в Хималаите. Доскоро, когато те бяха отворени за неместни жители и се изискваха специални разрешителни и лицензиран водач, тези изолирани долини почти не приемаха туристи. Нар Фу често е включен в странична екскурзия по маршрута на обиколката на Анапурна, защото е изолирана, сурова и непокътната тибетска култура.
Маршрутът се откъсва от главния път при Кото и след няколко минути се озовава в по-спокойно царство на малки каньони, висящи мостове, борови гори и впечатляващи скали, издълбани от Нар Хола. В долините са скрити селата Фу и Нар, стари каменни села, характеризиращи се с манастири, молитвени знамена, стада якове и начин на живот, който сякаш е същият от зората на времето.
Физическата страна на прехода е натоварваща заради надморската височина и планинските проходи. Най-трудната част е проходът Канг Ла, 5,320 метра, рязко изкачване, усложнено от разреден въздух, а понякога дори и сняг. Напрежението се увеличава допълнително от факта, че някои от маршрутите имат допълнителни проходи или се връщат през Торонг Ла.
Удобствата са доста примитивни и са необходими чайни и къмпингуване. Дългите, тихи дни са често срещани. Нар Фу предлага рядко уединение, силно културно потапяне и силно усещане за изследване за опитни туристи, които могат да бъдат открити в една от най-изолираните долини в Непал.
Трек Нар Фу – 13 дни
Непал е една от най-добрите страни за приключения в света, предлагаща трекинг маршрути, вариращи от...
850 щатски долара
Преход в долината Ролвалинг (проход Таши Лапча)
Преходът през долината Ролвалинг е и най-малко пътуваното и най-предизвикателното приключение в Непал, като кулминацията му е преминаването на прохода Таши Лапча с височина от 5,755 метра в зоната на Еверест. Ролвалинг е суров, отдалечен и скрит западно от Кхумбу и се посещава само от много опитни туристи, които са добре подготвени и имат основни алпинистки умения.
Пътуването обикновено трае от 18 до 20 дни, като започва от зелените хълмове на Долаха и се изкачва през гори, терасовидни и дълбоки долини. Пътят е неравен и има непрекъснато движение нагоре и надолу, което постепенно става изморително. Места като Бединг и На са последните населени места, преди пейзажът да стане враждебен и алпийски.
Най-голямата атракция е Тшо Ролпа, голямо ледниково езеро с дължина приблизително 4,540 метра, отстрани на което се извисяват масивни, покрити с лед планини. След това експедицията става техническа. Процесът на прекосяване на ледниците и изграждането на висок лагер също така е свързан с трудността на прохода Таши Лапча, който обикновено изисква котки, ледобран и в някои случаи фиксирани въжета.
Проходът е награда за туристите, тъй като им предлага панорамни гледки към районите на Ролвалинг и Еверест. Пътят до долината на Темз е много остър и труден. Самотен и труден, Ролвалинг е уникална смесица от дива природа, предизвикателство и високопланински успех, който човек никога няма да забрави.
Ganja La Pass Трек
Преходът през прохода Ганджа Ла в района на Лангтанг показва, че някои преходи не отнемат непременно повече време от хималайските, за да бъдат толкова предизвикателни. Въпреки че първоначално се преминава по популярния път в долината Лангтанг, Ганджа Ла обикновено се счита за най-трудния преход в района и един от най-трудните в Непал при неблагоприятно време.
Преходът завършва в Кянджин Гомпа, след което се разделя на далечния проход Ганджа Ла, който е приблизително 5,106 метра. В този момент предизвикателството става интензивно. Това е планинско изкачване със стръмни и скалисти пътеки, като е възможно да е заледено, което може да изисква използването на ръце за балансиране. При снежно време понякога са необходими котки и въжета, което разполага с прехода близо до планинарския район.
Проходът няма чайни и затова е необходимо да се лагерува. Туристите трябва да дойдат с палатки, храна и екипировка или да дойдат с пълен екип за поддръжка. Високата скорост на достигане на надморска височина, нестабилното време и трудната достъпност на спасителните служби изискват висока подготовка и опит.
Сезонът е най-добър през есента и опасен през зимата и по време на мусоните. Въпреки това, Ганджа Ла компенсира трекерите с драматични гледки към планините и с рядко преживяване между селата Лангтанг в Таманг и селата Хеламбу в Йолмо . За опитните трекери преминаването през Ганджа Ла е такова преживяване, засилващо и много удовлетворяващо.
Подготовка и заключение
Не е никак лесно да се предприеме някой от десетте трудни прехода, които Непал може да предложи, но преживяването може да промени живота на хората по много фундаментален начин. Тези пътеки далеч надхвърлят обичайния туризъм и изискват отлична физическа подготовка, умно мислене и уважение към планините. Подготовката е ключова.
Предварително тренирайте чрез трекинг и укрепване, планирайте правилните дни за аклиматизация и никога не забравяйте да оставите време за почивка в случай на промяна на времето или маршрута. В повечето от тези приключения е необходим водач, защото той дава местна представа за околната среда, което в много случаи е незаменимо за спасяване на човешки живот и вземане на решения.
Важно е също така да имате подходяща екипировка. Добрите обувки, топлите дрехи и предпазните средства не могат да бъдат компрометирани в изолирани райони, където е важно да сте самодостатъчни. В допълнение към физическото предизвикателство, важно е и да се ходи отговорно. Това са деликатни пейзажи, които са тясно свързани с местните култури.
Засилете уважението си, намалете натрапчивостта си и помогнете на планинските общности. Подходени със смирение, търпение и планиране, дори най-трудните преходи в Непал са възнаграждаващо преживяване и ще ви накарат да уважавате могъществото на Хималаите.
